Z6_PPGAHG80015N906456LUN63V22
Z7_PPGAHG80015N906456LUN63VI3

СЪДЪРЖАНИЕ

Нови правила за събиране и отчитане на данни за трансгранични плащания, свързани с електронната търговия и въвеждането на някои изисквания за доставчиците на платежни услуги, влизат в сила от 1 януари 2024 г. 

Приетият от Съвета на Европа законодателен пакет за събиране на данни за плащания задължава доставчиците на платежни услуги, установени в ЕС да:

  • отчитат обработените от тях трансгранични плащания към търговци;
  • водят регистри на плащанията, които обработват, както и на получателите на тези парични преводи.

Събраните данни ще бъдат съхранявани и обработвани в Централната електронна система с информация за плащанията  (CESOP), създадена съгласно измененията на Регламент (ЕС) 904/2010.

 

Важно! Доставчиците на платежни услуги не са получателят на плащането, а посредници.

 

Отчитане на данни за плащанията

Отчетният период е на всеки три месеца, като данните за извършени трансгранични плащания се подават в месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Първото отчитане на информация е за периода януари-март 2024 г. и следва да се направи от 1 до 30 април 2024 г. 

Доставчиците на платежни услуги ще подават стандартен формуляра, като информацията, която ще попълват в него е необходима за идентифициране на продавачите и борба с измамите с ДДС в електронната търговия. Те ще подават данни за продавачите, които са получили 25 или повече трансгранични плащания за тримесечие. Не се събират данни за купувача („платец“), с изключение на предполагаемата държава-членка по произход на трансграничното плащане.

Важно! Едно плащане се счита за трансгранично, когато платецът се намира в една държава-членка, а получателят се намира в друга държава-членка, на трета територия или в трета държава.

От доставчиците на платежни услуги се изисква да водят подробни записи за получателите и плащанията, които получават за всяко календарно тримесечие и да отчитат всяко тримесечие, считано от януари 2024 г., като ще се изисква да изпращат данните на държавите-членки най-късно до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнасят въпросните данни.

 

Кои доставчици отчитат данни за трансгранични плащания?

Задължението за отчитане на трансгранични плащания се прилага само за доставчиците на платежни услуги, определени в член 243а (1) от Директива 2006/112/ЕО, които предоставят платежни услуги в Европейския съюз. Доставчиците на платежни услуги, които не извършват тази дейност в Европейския съюз, не трябва да отчитат трансграничните парични преводи.

Обхватът на задължението за отчитане е ограничен до следните четири категории доставчици на платежни услуги:

  • Кредитни институции, например лицензирани банки, установени в Европа, както и европейски клонове на кредитни институции, чието главно управление е извън ЕС и които предоставят платежни услуги;
  • Институции за електронни пари, които обхващат всички доставчици на платежни услуги, предоставящи платежни услуги чрез електронни пари („е-пари“), например доставчици на електронни портфейли и на електронни ваучери/карти;
  • Платежни институции, които не отговарят на изискванията за никоя от другите категории. Това може да са дружества, които предоставят платежни услуги като издаване на кредитни/дебитни карти, придобиване на платежни операции, обработка на плащания, иницииране на плащания, платформи, които предоставят платежни услуги и действат от името, както на платеца, така и на получателя и др. (например E-Mag, AliExpress и др.);
  • пощенски джиро институции, които предоставят платежни услуги.

Доставчиците на платежни услуги, които предоставят следните платежни услуги, ще попадат в обхвата на задължението за отчитане: 

  • Извършване на платежни операции и прехвърляне на средства по платежни сметки
  • Извършване на платежни операции, обхванати от кредитна линия
  • Издаване на платежни инструменти и придобиване на платежни операции
  • Парични преводи.

Това означава, че доставчиците на платежни услуги, които предоставят услуги, свързани с управление на платежна сметка, паричен депозит и теглене, услуги по иницииране на плащане и предоставяне на услуги по предоставяне на информация за сметка, не попадат в обхвата на задължението за отчитане.

 

Кои плащания се отчитат? 

Плащанията, които трябва да се отчитат в CESOP, съответстват на прехвърлянето на средства от граждани или фирми на друго физическо или юридическо лице, за което е предвидено да получи тези средства.

Задължението за отчитане е ограничено от две допълнителни условия:

  • Отчетеното плащане трябва да бъде трансгранично плащане.
  • Доставчикът на платежни услуги, предоставящ платежни услуги в дадена държава-членка, трябва да извършва най-малко 25 трансгранични плащания в тази държава-членка за тримесечие към един получател, за да задейства задължението за отчитане.

 

Териториален обхват 

Териториалният обхват на задължението за отчитане се прилага за всички държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), което включва държавите-членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Доставчиците на платежни услуги от държавите от ЕИП попадат в обхвата на задължението за отчитане, когато предоставят платежни услуги в държава-членка, дори и без физическо присъствие в Европейския съюз. 
Отчитат се само плащанията, инициирани от платци в Европейския съюз. Получателят на плащането може да се намира в друга държава-членка, трета територия или трета държава. Той може да е физическо или юридическо лице, което е предвиденият получател на средства, които са били предмет на платежна операция.

 


 

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!